СТАТИСТИКА / ТЕАТРАЛИ / Асен Шопов

Асен Шопов

режисьор

Номинации и награди

2003

Аскеер за „В полите на Витоша“ от Пейо К. Яворов, Драматичен театър „Никола Й. Вапцаров“ – Благоевград в категория „Режисура“

2012

Аскеер 2012, За цялостен принос към театралното изкуство в категория „За цялостен принос към театралното изкуство“

Асен Шопов

 

Роден 1933 г. в село Брестовица, Пловдивско.

Когато брестовичани решили да построят нов Културен дом, върнали проекта със забележка: „Искаме фасада с колони – като на Народния театър!”

На 15 години поставя със съучениците си „Разбойници” от Шилер.

Първата театрална критика към Шопов произнася директорът на прогимназията: „Ха – ха – ха, Шилер в путури!”

От тогава е безумната му любов към Шилер: поставя пет пъти „Мария Стюарт” и девет пъти „Коварство и любов”.

****************

1952 / 56 г. завършва актьорско майсторство в класа на проф. Бениеш, в компанията на Георги Черкелов, Никола Гълъбов, Иван Андонов, Анани Явашев.

Общува с брата на Анани – Христо Явашев – студент в Художествената академия.

От бъдещия „Кристо” му остава този портрет рисуван в Брестовица.

****************

1956 / 58 г. е актьор в Сливенския драматичен театър.

****************

1958 / 60 г. е актьор в Сатиричния театър

****************

1960 / 62 г. напуска сцената и завършва режисура в театралната академия.

Печели конкурс за кино-режисура в Москва – но не заминава.

****************

1962 г. постъпва като режисьор в Димитровградския драматичен театър.

Поставя редица български пиеси, между които „Почивка в Арко Ирис” от Димитър Димов и „Грешката на Авел” от Емил Манов.

На театралния преглед в София „Грешката на Авел” предизвиква политически театрален скандал и театърът в Димитровград е закрит.

****************

1964 / 66 г. Асен Шопов е в театъра в Хасково под опеката на окръжния секретар.

Тук поставя „Мария Стюарт”, „Океан” и „Майстори”.

Театърът гостува в София с постановките на „За мишките и  хората” от Стайнбек, „Физици” на Дюренмат и „Ричард ІІІ” от Шекспир.

По този повод професор Любомир Тенев посъветвал хасковските лордове да си слагат бандажи под триката – „…за да не им висят подробностите”.

Това е втората театрална критика към Шопов.

****************

1966 г. Шопов е назначен в Театър „Народна сцена”, където поставя „От ума си тегли” на Грибоедов и пиесата за Ленин „Съдбоносната 21” от Щейн, с която постановка театърът се връща към МНО и отново е Театър „Българска армия”.

Третата постановка на Шопов е „Да се провреш под дъгата” от Георги Марков, която е свалена на 13-то си представление, а Шопов и компания заминават за Бургас.

Тук поставя „Оптимистична трагедия” и пиесата на Недялко Йорданов „Ние сме на 25”.

На театралния преглед в София „Ние сме на 25” предизвиква нов скандал и пиесата е забранена.

****************

През това време Шопов поставя в театър „Сълза и смях” пиесата на Георги Марков „Комунисти”, която е свалена на закрито представление, а ръководството на театъра с директор Иван Кондов е освободено.

****************

В Сатиричния театър след „Ромео, Жулиета и петрол” от Иван Радоев, Шопов поставя „Джудо” от същия автор, която е свалена на генерална репетиция с публика.

****************

По-късно Шопов ще къса нервите на цензурите с пиесите на Гелман „Обратна връзка” и „Ние долуподписаните” в театър „Сълза и смях”.

****************

19…г. Шопов отново е в Театъра на Армията. Поставя: „Осъдени души”, „Смертию, смерть поправ”, „Време разделно”, „Дачници”, „Коварство и любов”, „Мария Стюарт”, „Книга на царете”, „Щастливецът иде” и „Знамето”.

„Знамето” на Руси Божанов отново е предмет на безсрамна разправа с цензурите, които обявяват представлението за антипартийно, но този път то е защитено от най-високо място.

****************

1974 г. заснема игралния филм „Вечни времена”. Получил „Златна роза” на Варненския фестивал и „Сребърен леопард” на Международния филмов фестивал в Локарно – Швейцария.

Снима филм по сценарий на Керан Коларов и подготвя заснемането на филм за Левски по сценарий на Радой Ралин, но цензурата отново се намесва и го спира.

Прави постановка на „Ромео, Жулиета и петрол” в Будапеща.

Гастролира в Народен театър „Иван Вазов” с „Емигранти” на Мрожек.

Поставя на сцената на НДК „Пожарът” от Иван Радоев отново в разправия с цензурите.

****************

От 1980 г. е режисьор в Народен театър „Иван Вазов”.

Поставя „Всяка есенна вечер”, „Черна комедия”, „Големият род”, „Галилей”, „Тайната вечеря на Дяконът Левски”, „Нощем с белите коне”, „Хамлет”, и др.

1993 г. е пенсиониран от свой състудент, който се пенсионира 15 години по-късно.

За 56 години творческа дейност Шопов има 115 постановки.